Строеж на Храма през 1858
( Из спомените на баба Хрушия Петрова)
В двора на сегашния храм – гъмжило от народ. Мъжете усилено работят, а настрани жените с хурки и немирни деца по ризки и фустички с интерес следят работата. Селяни от село и от околните села кръстосват с каруци, с които превозват и разтоварват камъни, вода и дървета. По високо издигнатите стени мъже ябанджии наведени с чукове редят камъни, долу други мъже ябанджии, облегнати на тезгяхи, рендосват дъски, талпи, дървета под някаква напевна команда и такт от главния майстор.
От другата страна пък, на широка поляна натъркаляни грамадни дървета над които махат брадви опитни дървари от селото и от околните села, а да ги изчистят от кората и будаците.
Величествена е черквата в с. Изгрев и по големина надминава почти всички черкви в района, а до 1882 година е най голямата черковна сграда във Варненско, която сега отстоява само на Варненската катедрала.
Храмът „Св Петка Параскева “ в с. Изгрев заема застроена площ 325 кв.м. Външни размери: дължина с олтара – 28 метра; ширина 12 метра. Вътрешна височина на стените и колоните – 7 метра, вътрешна височина в средата на свода – 8.5 метра.
Дебелината на стените при основата е 1.2 метра., които нагоре постепенно се изтъняват. Отначало строежа бил започнат още по голям, но когато основите били привършени турците от с. Карахюсеин ( с. Чернево) докладвали на турската власт че в с. Гюндогду се строи укрепление и правоверните забранили такъв голям строеж. И сега личи че основите са намалени с около един метър от ширината в южната страна на храма, формално е изпълнено нареждането на труската власт.
Такъв храм – чудо! С такива размери! Строен в турско време, когато другите храмове са били вкопани в земята – наистина много смели са били нашите прадеди, за да си позволят строеж в такъв внушителен вид!
През 1858 год е въздигнат този величествен храм за прослава на Бога и място за духовен живот на миряните. Над входната врата е записана годината на неговото построяване – 1858 година.
Тогава село Гюндогду се е състояло от около 70 венчила, или от около 50 къщи, според спомените на редица стари хора черквата е била построена през лятото на 1858 година и през месец октомври същата година вече е била готова. Невъзможен успех, ако не е имало солидна помощ от другаде. Но от другаде помощ не би се оказала, ако не се е проектирало тая черква да играе някаква роля от районен мащаб. А откъде са събрали средства!? В черквата е намерен един тефтер за приходите и разходите на храма – грижливо воден от ханджи Дойчо Еньов – главен инициатор за строежа на храма. В тефтера личи специфичното наречие на тогавашното население в село Изгрев.
Колкото и да са се старали нашите хора, немотията ги спохождала често. Затова дядо Еньо, баща на нашия прадядо ханджи Дойчо, го пратил да чиракува при един богат турчин в село Дервент да му пасе овцете. Въпреки че турчинът живеел в голям и богат дом, чирачето спяло на двора на един козиняв чул. Само при дъждовно време го пускал да спи в кухнята и то на рогозката и на козинявия чул. Една вечер при стопанина му дошъл някакъв друг турчин, вероятно от разбойниците, който донесъл пари – тогавашни жълтици. Решили да ги скрият под една черница в двора, като си мислели че чиракът е уморен и спи и няма да чуе и види нищо. Но Дойчо всичко чул и видял и много време мислил какво да направи. Ако ги вземе всичките пари – ще разберат. При хубаво време легнал под черницата, като си посипал и малко слама, за да му е по меко. И така, без да подозира чорбаджията Дойчо извадил половината пари.
После с част от тези пари, организирал строежа на храма, купил един хан в с. Гюндогду и станал ханджия. Много пътници нощували в хана но той не им взимал пари за нощувка. Каквото изядат и изпият – това плащали. Но на него не му вървяло в живота. Три пъти оставал вдовец и три пъти се женил и имал много доведени деца.
Въпреки всички житейски неволи, Дойчо се научил да чете и да пише и е задължавал всичките си синове да се научат да четат и пишат. Най малкият от тях на име Димитър е станал военен и стигнал до чин капитан в българската войска.
Мълвата между гюндовци че чорбаджи Атанас Георгиев ходил в Цариград за да издейства позволение за строеж на храма в с. Гюндогду, положително не е вярна, защото до 1861 год. той не е ходил в Цариград. Най вероятно е чорбаджи Атанас да е издействал позволението но не като е ходил в Цариград а чрез Варненския или Шуменския паша.
Веднага след построяването на храма, село Гюндогду става седалище на енорията, в която влизат селата: Гюндогду, Чатма(с. Левски), Гевреклер (с. Калиманци) и Доуджа ( с. Зорница). Съседното село Сюнбей било заселено само с турци. Храмът „Света Петка“ е осветен на 28 Юли 1858 година. Осветен е от Варненския владика плюс 12 свещеници. Сведението е намерено във Варненската митрополия.
Първият свещеник в новопостроената църква бил свещеник Станчо Стоянов от Габрово, който останал на тази служба 15 години, а преди това енорията била обслужвана от енорийския свещеник от с. Хадърча.
Приносът на черквата „Св Петка – Параскева “ в черковно националната борба
След падането на България под турска власт престанала да съществува и Българската патриаршия. Като православни християни българите били подчинени на Вселенския патриарх в Цариград. Висшите духовници изпращани у нас били гърци, а нисшите – българи. През първите векове на турското владичество никой не се смущавал от това, но след подписването на Одринския мир на 2 септември 1829 год. била създадена свободна гръцка държава и особено след откриването на Атинския университет в 1837 год. започнала усилена дейност за гръцко възраждане не само в Гърция но и в земите на цялата Османска империя.
Гърция открива в България 7 консулства, между които и едно във Варна през 1845 година. Варненският владика Йосиф бил заточен в Света гора и още на следващата година, на негово място пристига гръцкия владика Порфирий.
Към средата на 19 в. във Варненско, болшинството от населението е българско – предимно преселници от Тракия и Балкана, тъй като старото население било погубено или изтласкано от турците още през 16, 17 и 18 век. Гърци имало много, но те били подкрепяни от гагаузите. Във Варна започнали да се отварят гръцки училища, а това съдействало за формиране на гръцко самосъзнание на населените във Варна и варненските села гагаузи.
Междувременно в България отдавна, още през 1838 година търновци вече са започнали борбата за черковна независимост. През нейния първи период – до Кримската война българите издигали искания;
- За владици в българските епархии да се назначават българи
- Владиците да получават точно определени заплати.
- Да бъде построен български храм в Цариград
За да окажат противодействие на започналата инициатива към погърчване, жителите на селата Николаевка, Изгрев, Девня, Кичево и др. започват да отварят български училища и да строят български черкви в средата на 19 век.
Тук на първо място се изявили жителите на село Николаевка, начело с будния българин чорбаджи Атанас Георгиев( “ Известия на българското археологическо дружество“ от 1910 година, Книга 4, 11-17стр.).
Починът на село Николаевка се споделя от много други села, докато във Варна по това време е мъртвило. Първият значителен успех за българите в черковно-националната борба бил издействаният султански ферман с разрешение за строеж на български храм в Цариград, благодарение на Стефан Богориди ( внук на Софроний Врачански), който подарил и мястото, върху което да бъде построен този храм, и то не къде да е, а в сърцето на Османската империя, нейната столица Цариград.
Там обаче е седалището на Вселенския Патриарх. Много скоро в Цариград била създадена и Българска църковна община.
За официално скъсване с Патриаршията бил избран най-големия християнски празник – Великден. На 3 Април 1860 година, по време на литургията, Иларион Макариополски съзнателно не споменал името на гръцкия патриарх, а българите-богомолци нарочно запели хвалебствена песен за султана, за да покажат, че те не се бунтуват срещу него, а искат отделяне на българската църква от Цариградската патриаршия.
Актът е извършен! Оставало само да бъде официално признат. С декларация целият български народ бил поканен да се откаже официално от гръцката църква и да се присъедини към българската църква.
Тази покана раздвижила духовете в много градове и села у нас. Селяните от Николаевка и Изгрев отишли при руския консул във Варна – Александър Рачински, радетел за национално спасение на българите в нашия край, за славянско богослужение и славянски училища във Варна и Варненско. Те разчитали на неговия съвет и помощ.
В борбата срещу гърцизма голяма роля изиграл чорбаджи Атанас от с. Николаевка. На призива на цариградските българи след Великденската акция той свикал на 21 май 1860 година в с. Николаевка събрание, на което присъствали представители на 12 села – а именно с. Хадърча(Николаевка), Девня, Везир, Козлуджа(Суворово), Чатма ( Левски), Кумлуджа ( Крумово), Суджаскокьой(Водица), Гевреклер(Калиманци), Гюндогду(Изгрев). ( П. Ников -„Българското възраждане във Варна и Варненско…“)
Взето било решение тези села да се откажат от Цариградската патриаршия и да се присъединят към Българската самостоятелна църква в Цариград начело с Илариона. От името на жителите на с. Изгрев това решение било подписано от ханджи Дойчо, а след това било изпратено в Цариград до Илариона с молба да дойде до Варна.
Ал. Рачински изпратил до руското правителство изложение, в което уточнил, че жителите на Добрич, Николаевка, Изгрев и други села се присъединяват към българската църква.
През пролетта на следващата 1861 год., пак по инициатива на чорбаджи Атанас Георгиев от с. Николаевка, се състояло второ събрание, на което имало представители от Варна, Добрич, Николаевка, Изгрев, Калиманци, Левски, Суворово и Климентово. На това събрание била изработена много обширна молба до Високата порта, а чорбаджи Атанас бил избран за народен представител, „по народните работи“ в Цариград. От страна на с. Изгрев тази молба е подкрепена от ханджи Дойчо Еньов, Русафолу Стамат, Жеко Станюв, Боюолу Катели, Душко Йоргов, даскал Станчо Стоянович ( по късно свещеник в селото).
След смъртта на варненския владика Порфирий (1864 година), Цариградската патриаршия изпратила във Варна митрополит Йоаким – отново грък. Още преди новия гръцки владика да земе длъжността, варненските българи изпратили протест до Високата порта като настоявали да им бъде позволено да пригодят долния етаж на българското училище въ Варна за черква „Св. Архангел Михаил“. Те настоявали в нея да се служи на славянски, а не на гръцки, изтъквайки, че не приемат владика Йоаким. Протестът бил подкрепен от представителите на 52 села, включително и от жителите на село Изгрев.
Така жителите на село Изгрев се отказват официално от гръцката митрополия и се присъединяват към Варненската българска църковно – училищна община, което се вижда от тяхното заявление от 13 октомври 1865 година. „Подписаните селяни от с. Гюндогду (Изгрев) молиме българската черкова във Варна, като знай че сме се отказали от гръцката патриаршия и сме в мараза да представлява селото пред хюкюмата за всичките ни работи. Българската черкова във Варна е нашата майка, тя да ни варди в духовните ни черковни работи.“ След това заявление следват 13 подписа на жители от селото. Веднага след него, поп Станчо почва да взема вули за венчавки не от гръцката митрополия във Варна, а от Варненската българска църковна община.
Цели десет години след Великденската акция българите отказвали да се подчиняват на Цариградската патриаршия. Те гонели нейните владици, отказвали да плащат данъци и показвали, че сами могат да се организират за големи общи дела.
На 28 Февруари 1870 година султанът издал ферман за създаване на самостоятелна българска църква начело с Екзарх.
И докато в борбата против гърцизма жителите на селата Изгрев и Николаевка създават първите български училища и черкви, във Варненско болшинството от селата наоколо се числели към Варненската гръцка митрополия. Дори и там, в 1875 година, когато ферманът отдавна е излязъл и във Варна има и Българска митрополия, такива села като Деркой(Долище), Кестрич(Виница), Джаферлий(Кичево), Карахюсеин(Чернево), Козлуджа(Суворово), Тапък ( Кипра) продължават да признават връзките си с гръцката патриаршия до 1880 година.
Създаването на българска Екзархия довело до победен край десетилетната борба на българския народ за самостоятелна българска църква. Тя е една от най големите му победи през периода на Възраждането. В тази борба за утвърждаването на българския национален дух и за победа на българско национално съзнание своя скромен принос дават и жителите на с. Изгрев Варненско, които винаги са заставали в предните редици на борбата за самостоятелна българска просвета и църква.
Източник: „Великолепният Храм Св. Петка- Параскева в село Изгрев, Варненско“, автор хаджи Йорданка Колимечкова