На 31 Март 1930 година е избрано ново Черковно настоятелство с касиер Михаил Георгиев. Настоятелството успяло да докара за храма общ приход от 62 236 лв., а освен това събрало повече от 200 лв. волни дарения и развива много оживени дейности. Купува:
1.Едно Напрестолно евангелие на български език, издание на Св. Синод;
2. Апостол богослужебен – на български език и други книги;
3. Комплект богослужебни одежди за 8000 лв.
4. Един дискос със Звездица за 1000 лв. и друг инвентар.
Направени са и следните ремонтни дейности: нови прозорци, купени са дъски и греди и са дюшемисани 40 кв.м от пода на храма, който е от камък и през зимата е много студено. За своето двегодишно управление Черковното настоятелство е изразходвало за черковни нужди 53 198 лв. “ Нека за тази му дейност Бог му дарява мирен живот и здраве на тоя свят и награда райски венец на оня свят.“ – пише в летописна книга свещеник Хр. Ив. Попов.
През 1933 година е направена солидна ограда на черковния двор откъм шосето и задната улица с около 85 м. дължина, а от останалите страни е оградено с телена мрежа.
Направена е стаичка в притвора откъм южната страна. Прехвърлени са керемидите на храма, за да се подменят счупените такива.
В 1938 година е направен комин на южната страна на храма с височина 10 м. зидан в основата от камък, до покрива – с прости тухли, а над покрива – с кухи тухли.
Направена е капандура от ламарина, бетониран е притвора в западната страна на храма. През 1939 година е завършено напълно подновяването на тавана на балкона на църквата от строителя Пенчо Иванов от село Кисици, Дряновско. Същият е прехвърлил и керемидите, като оставил отвор с капак за покрива откъм отзад.
Важни строително – ремонтни работи по черковната сграда са извършени през периода 1968/1970 година. Тъй като черквата е определена за паметник на културата, проблемите по нейното ремонтиране са огромни. Най-накрая, със съдействието на Дирекцията за паметници на културата във Варна, с ръководител Михаил Кънчев, е изготвен архитектурен проект от Дирекцията за ремонт и обновление на храм „Света Петка Параскева“ в с. Изгрев.
Целта е преди всичко да се запази облика и като паметник на културата. Докарани са огромни каменни блокове, които на място са пригодявани за укрепване на пропуканите стени и заздравяване на конструкцията. Покривът е припокрит, направена е и вътрешна мазилка, сменена е дограмата. Укрепено и всецяло обновено е и Женското отделение на черквата намиращо се точно срещу олтара на втория етаж, където първоначално е било място само за жените. Освен това е ремонтиран и отворен южния вход на храма.
По регулационния план на селото, пак тогава, е построена и нова солидна ограда от цимент и каменни блокчета около целия черковен двор, като южната стена е леко прибрана навътре към къщата. Заедно с това е ремонтирана западната стена и покрив и измазана външно черковната къща.
След промените и създадените законови възможности, отец Кирил с много усилия и настойчивост, към края на 90-те години успява да възстанови черковните имоти. Остава само спорно чий имот е мястото под селскостопанските постройки на ТКЗС и черковното лозе, но времето не му стига за това … Сключени са договори с арендатори за обработка на черковните ниви. От приходите от аренда по сметката на Черковното настоятелство село Изгрев отец Кирил оставя пет хиляди лева по банковата сметка на настоятелството.
Сложени са и плочки в черковния двор, като идеята е целия двор да бъде покрит, но кончината на отец Кирил за съжаление сложи край на този проект. А плочките в този им вид са поставени даром от един от арендаторите.
Последният ремонт на храма бе извършен с помощта на Фонд „Земеделие“ по случай 150 – годишния юбилей на храма.
