Кратка История на село Изгрев Варненско
Далече – далече в историята се губят сведенията за първите жители на с. Изгрев. В землището му са открити следи от селище в местността Юрта. Според предание поддържано от мнозина стари хора, някога мястото на село Изгрев било обрасло с гори. От тук минавал пътят на черкези и хайдушки дружини, които идвали от Балкана, преминавали през днешен Белослав където езерото било проходимо и се отправяли към Добруджа за плячка и грабежи, след което се връщали по същия път.
Една такава дружина, завръщайки се с богата плячка от Добруджа замръкнала на това място. Изморени, хайдутите вързали конете и легнали да спят, като оставили караул който да ги събуди рано сутринта, за да продължат пътя си. Обаче и караула заспал и когато се събудил слънцето вече било изгряло и силно извикал – „Калк! Гюн догду“ – Ставайте слънцето изгря“.
Тази дружина продължила да плячкосва и обира, но уговорката била да се събират, там където “ слънцето изгря“. По този начин това място получило името Гюн догду.
Неизвестно кога, но много преди Руско – Турската война от 1828/29 година ( т.нар Дибичова война ) заради наличието на изобилна вода още се заселили турци, които нарекли и селото на името на местността Гюн догду.
Няма данни, от които да се вижда, че при заселването на Гюндогду с турци, тук да е имало старо българско население. Професор Любомир Милетич през 1897 год. можал да намери остатъци от старо българско население само в три села във Варненско – в с. Дервент, Гебедже и Доуджа ( Зорница) ( Л. Милетич,“Старото българско население в Североизточна България“ 1902 год.)
Руско – турската война от 1828/29 година завършва с подписването на Одринския мирен договор на 02.09.1829 година. Турция се признала за победена и, съгласно договора, на Гърция се дава свобода и тя става независима държава, а Влашко и Молдова получават автономия. Само българският народ не придобил очакваната свобода. Разочарованието на българите било твърде голямо. Онези от тях които учавствали във военната кампания, които подпомогнали русите, се озовали пред опасността да бъдат избити от турците, след изтеглянето на руските войски. Голяма част от българите от Източна и Североизточна България решили да напуснат завинаги родните си места и да потърсят убежище във Влашко, Бесарабия и Южна Русия – те били около 130 хиляди души.
От Североизточна България се преселват много хора, сред които жители на селата Еркеч (дн Козичино) и Голица.
Русия водела целенасочена политика и се стремяла да насели пограничните области с Турция, които са враждебно настроени към нея, с християнско население, което става надежден щит по границата.
Към 1833-34 започва обратен процес – завръщане на част от преселниците от Бесарабия в България. Те не могли да се приспособят образно към тамошните климатични условия ( блатисти места, малария) продължителна суша, лоша вода за пиене и пр. От друга страна Турция решила , че в обезлюдените територии на Североизток и Източна България, които бежанци се върнат и заселят ще бъдат освободени от всякакви данъци за 3 години и им преотстъпвали обработваеми земи на достъпни цени.
След 1848 год. под влияние на техните съселяни от Еркеч и Голица, настанили се в с. Хадърча ( дн. Николаевка) и техния просветен и обществен деятел чорбаджи Атанас Георгиев в с. Гюндогду настава оживление.
В противовес на гръцката „мегали идея“ – т.е. стремеж на погърчване на целия Балкански полуостров, във Варненския край се започва отваряне на български училища и храмове, а село Гюндогду заема едно от първите места.
Училища във Варненска околия се откриват:
- Първо българско училище в село Николаевка – 1847 год.
- Второто българско училище е в с. Девня – 1848 год.
- Третото българско училище в с. Гюндогу (Изгрев) в 1850 год.
- Четвъртото българско училище се открива във Варна на 12 август 1860 год, в къщата на Балтаджи Пейко от с. Гюндогду, а сградата му била построена в 1862 год. ( сега е храм Св. Архангел Михаил)
Храмове на българската вяра
- Първата българска църква във Варненската околия била построена в с. Николаевка в 1848 год.
- Втората българска църква – в с. Джаферлий – 1857 год. ( дн. Кичево)
- Третата българска църква е построена в с. Гюндогду през 1858 год., а във Варна българска църква била открита чак в 1865 год. в долния етаж на българското училище – сега храм „Св. Арх. Михаил“.