За такава е използвано старото църковно училище ( второто), построено на юг от храма , то е строено около 1865/70 година, след като първото училище се оказало тясно да побере децата на селото. То имало две по големи стаи и една малка полутъмна стая и антре. За училище е служило до 1892 година, до направата на третото училище ( сегашното читалище). След това е служило за черковна къща, в която е живеел свещеника. Трите стаи се ползвали за жилище, а най голямата за магазин.
От черковната къща са ползвали едната стая за новооснованата Кредитна кооперация, за черковна канцелария.
Новата черковна къща е построена в 1943 година, на мястото на старата, в черковния двор. Източната стена и част от северната каменна стена се запазват от старата къща. Поради Втората световна война и голямата криза, поради липса на строителни материали не се разрешавало строеж на нови сгради. Под формата на ремонт на стара сграда, след като се използуват годните материали от съборената стара къща се построява нова къща и черковна канцелария през лятото на 1943 година.
Същевременно зад къщата се построява клозет с две отделения за мъже и за жени , курник и сайвант за дърва. През 1949 година свещеник Михаил Стайков прави предложение да бъдат направени някои поправки на черковната къща, а именно:
- Да се доизкара и измаже отвън къщата
- Между къщата и задния двор, до клозета да се направи сайвант, 6 м. , под който да се построи нова пещ, дотогавашният да се събори, понеже е направен на много лошо място;
- Вратата на крайната задна стая да се затвори и да се постави в коридора, който да се прегради и използва за килер;
- На кухнята да се направи външно антре за да се излиза навън;
- Мястото около къщата и градината да се огради с каменна ограда, а с телена мрежа да се огради черковната къща от храма.
Всъщност при пристигането си в енорията, отец Кирил намира една сравнително запазена черква и полусрутена черковна къща. Тази къща всъщност е била килийно, после класно училище, а след това – занемарена. За да стане годна за живеене се прави ремонт – събарят се северната и западна стена, иззидват се наново, а фасадата остава непокътната. Една от стаите се преустройва в канцелария, а под нея се изкопава голяма изба. За отговорник на ремонтните работи е избран дядо Наньо – клисар в черквата. При последния ремонт на храма през 2016 година черковната къща е съборена до основи.