Черковни настоятели

В дейността на всяка черква първи помощници на свещениците са били черковните настоятели. Кои са били първите черковни настоятели не е известно. Навярно това са били авторитетни селяни, които са помагали на свещеника в дейността му за доброто на селото. Основна задача на Черковното настоятелство в годините на Възраждането от първите десетилетия след Освобождението е да се грижат за черковните и училищни дела, да държат сметка за приходите и разходите, да подържат в добро състояние храма и училището, да осигуряват заплати на учителите, свещениците и служителите. Настоятелите се избират и одобряват от населението „чрез посочване“, а след това се избират по „вишегласие“. Начело на черковното настоятелство е председателят – обикновено духовно лице, свещеник, който е в служение на дадения храм.

Сведения има в летописната книга и там четем имената на следните черковни настоятели:

  1. Недко Димитров
  2. Димитър Георгиев
  3. Михаил Георгиев – от 1928 година е черковен настоятел и касиер до 1930 година. Честен и старателен, човек с великолепен характер, бил слабограмотен, но много делови, амбициозен, сръчен волеви, миротворен и на черковната работа е гледал като на своя при това тих и скромен ( пише за него свещеник Хр. Ив. Попов)
  4. Ангел Димитров
  5. Стойчо Боев – касиер
  6. Лечо Ганев
  7. Атанас Стаматов
  8. Симо Петров – касиер
  9. Павли Желязков
  10. Коста Петров
  11. Жеко Станев
  12. Добри Желязков
  13. Тодор Станев
  14. Велико Павлов
  15. Ганчо Добрев
  16. Стоян Станков
  17. Руси Демирев
  18. Кольо Йорданов
  19. Желязко Станев
  20. Димитър Николов Йорданов
  21. Кою Марков – касиер
  22. Стоян Ст. Кавалджиев
  23. Желязко Димитров Захариев
  24. Панайот Петров Дойчев – касиер
  25. Захари Апостолов
  26. Янчо Петров Дойчев
  27. Михаил Янчев Балкански
  28. Добри Желязков Кателиев
  29. Яни Митев
  30. Наню Тонев
  31. Йордан Желязков
  32. Ради Славов
  33. Атанас Стаматов
  34. Симо Панайотов
  35. Милан Панайотов
  36. Кою Стойчев
  37. Йордан Василев Русев
  38. Яни Драгнев
  39. Марийка Янчева
  40. Стоянка Петрова
  41. Илко Неделчев
  42. Йордан Петров
  43. Павел Янев
  44. Евгени Христов
  45. Калчо Диитров
  46. Димитър Кателиев
  47. Председател на черковното настоятелство сега е свещеник Димитър Кадийски.

ЧЕРКОВНИ ПЕВЦИ

Марко Коев Марков – роден е на 8 Септември 1914 година в почтено християнско семейство. Баща му Кою Марков е дълги години член на Черковното Настоятелство, свещопродавец и касиер. Марко от рано показва своето дарование да пее, поради което, по предложение на свещеника, и със съдействието на Варненската и Великопреславска митрополия Марко Коев Марков е „християнин, православен, благочестив и с християнско поведение, и се ползува с добро име и е изпратен в Черепишкото богословско училище, за да се изучи за черковен певец“. Женен е за Стоянка Жекова, имат 3 дъщери, 1 син и 3 внука и 2 правнука. Почива на 13.11.1990 година.

Желязко Георгиев ( Попа Желязко) – Изгревци винаги си спомнят медния глас на черковния певец Желязко Попа. Роден е на 02.03.1915 година в село Изгрев, в семейството на Димитър и Марийка Георгиеви. Той е най малкият им син. Завършил е основно образование в село Изгрев. Женен е за Рада Михалева. Имат 2 дъщери, 3 внука, 2 правнука и 1 праправнучка. Желязко е наследил дарбата да пее от майка си. От ранна възраст пее по празници и сватби. Тези певчески заложби са забелязани от свещеника Христо Иванов, който живее близо до къщата на Желязко. Чрез Светата митрополия във Варна поп Христо изпраща Желязко в специална тримесечна школа за черковни певци в град Преслав. След завършване на обучението там, Желязко започва своите участия в черковните служби не само в храма в село Изгрев но и в селата Левски, Николаевка, Войводино, Калиманци и в село Изворско – навсякъде той е дясната ръка на свещеника. След като поп Христо се премества в храма в село Суворово, Желязко продължава да служи при свещеник Кирил Спасов повече от 41 години, за което поп Кирил го е ценил много високо.

Починал е на 12.09.2021

В момента като черковни певци се изявяват:

Светлозара Цанева Янчева – родена е в Горски Горен Тръмбеш, Великотърновско. Работила е в Горско стопанство и в завод „Дружба“ – Варна, пенсионерка е.

Марияна Христова Кадийска – родена е на 09.03.1968 година в град Варна. Завършила е гимназия в града. Работила е в завод „Дружба“ като шивачка. Сега пее в храма и помага в служението.

Евгени Христов Христов – роден е в град Варна на 10.10.1978 година. Завършил е техническия университет в града, специалност „Двигатели с вътрешно горене“. Сега работи като инженер в Черноморска газова компания – Варна. Член на черковното настоятелство от 2017 година. Евгени е много добър певец и свещопродавец, помага в свещенослужението.

КЛИСАРИ и СВЕЩОПРОДАВЦИ

Дядо Кою Марков Недков – роден е в 1881 година в село Изгрев. Дълги години е бил свещопродавец, клисар и член на Черковното настоятелство при храма. По професия е градинар. Участвал е в Балканската и в Първата световна война на Добруджанския фронт. По време на турското робство, двама турци отиват у дядо му Недко. Заставили стопаните да им пекат кокошки, да ги хранят и поят и накрая за благодарност заклали баба му и дядо му. Дядо Недко имал двама сина – Петър и Иван и дъщеря Моска, на 4 години. Когато синовете се завърнали вкъщи видели ужасната трагедия. Те убили двамата турци, заровили ги, дали сестра си у чичови си и тръгнали за Бесарабия, защото знаели какво ги очаква ако останат тук. Стигнали до град Тулча. Единият останал в село Саръгьол, а другият продължил за Бесарабия. По време на Първата световна война град Тулча е освободен на 23.12.1916 година. Дядо Кою Марков Недков, като пехотинец в Преславската дивизия попада в село Саръгьол у хора, които се обръщали към момичето си с името Моска. Направило му впечатление, поразговорили се и се установило, че той случайно е попаднал у свои роднини. Една мила и трогателна среща. ( по спомени на неговия внук Койчо Марков Коев, на 71 години).

Дядо Наню Тонев – най дългогодишният клисар

Презвитера Стефанка Тотева Далакова – по мъж Спасова, е родена на 04.06.1924 година в Стара Загора в семейство на търговец. Баща и – Тотьо Далаков почива рано и майка и е принудена да отгледа двете си деца сама. След завършване на Девическата гимназия в града започва работа като чиновничка в Община Мъглиж. Същевременно кара медицински курсове за самарянка. Завършва ги с почетен диплом, но се омъжва и това предопределя по нататъшната и съдба. На 8.11.1944 година сключва брак с отец Кирил Георгиев Спасов и двамата, по разпределение на отец Кирил, заминават за село Оброчище, а след това се установяват за постоянно в с. Изгрев, Варненско.

Там презвитера Стефана работи 52 години като свещопродавец и помощник на клисаря в храма. Същевременно работи като библиотекар в читалището, преподавател по трудово обучение в началното училище, както и като продавач в магазина за промишлени стоки. С медицинските си познания помага на хората винаги, когато и както може. Но за основно задължение цял живот приема обязаностите, свързани с църковния живот и храм „Света Петка Параскева“. Почива в село Изгрев на 18.11.2000

Крум Ваньоздравов Яназов – внук е на свещеник Кирил Спасов. Роден е на 21.11.1976 година в Стара Загора. Завършил е Механотехникум в град Варна и Технически унивеситет във Варна. От 1996 година до 2001 година е бил клисар и свещопродавец при храма. Работи като военнослужещ. Женен с две деца – Дамян и Кирил.

Никола Грудев Вълков – роден е на 18.06.1945 година в село Поляново, окръг Хасковски. Основното си образование получава в родното си село. Работил е като миньор в „Марбас“ 27 години. В село Изгрев живее от 2002 година и от тогава до 2016 година е клисар при храма. Работил е и в Домостроителен комбинат във Варна като арматурист и във Военоморско училище – кто монтьор. Има една дъщеря.

Лидия Иванова Христова – родена е на 12.10.1977 година в град Варна. Завършила е Медицински колеж за медицински сестри във Варна. Работи в МБАЛ „Св. Марина“ като медицинска сестра. В село Изгрев живее от 2012 година а е член на Черковното настоятелство от 15.08.2016 година. Работи като свещопродавец и клисар и се грижи за поддръжката на храма. Омъжена е за Евгени Христов. Имат две деца – Йоана, на 11 години и Християн, на 9 години.

ПРОСФОРА

Просфора( нафора) са месили:

Баба Каличка Добрева Стойчева

Баба Желка Панайотова Петрова

И двете са били скромни християнки и селски баби-акушерки.

В момента просфора меси Светлозара Цанева Янчева.

РЕСТАВРАТОРИ НА ИКОНИТЕ

Младен Любенов Костадинов – роден на 10.03.1975 година в град Варна. Баща му – Любчо Стоянов Костадинов, е родом от село Изгрев. Работил е като майстор-железар. Като негов наследник, Младен е пожелал да даде своя принос за реставриране на иконите в храма в родното село на баща си. Майка му – Веска Николова Костадинова е работила в Дирекцията по туризъм в к.к. „Св. св. Константин и Елена“ – Варна.

Младен завършва Техникум по фина керамика и стъкларство в град Нови пазар, а висшето си образование придобива във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ специалност Иконография и черковно изкуство“. Там са колеги с Катя Лазарова от Плевен, която по късно му става съпруга. Катя е първото бебе за 1980 година, родена на 01 Януари и е била пълна отличничка на випуска. Сега те заедно реставрират икони. Водещ реставратор и пръв помощник и консултант им е Константин Угринов от археологическия музей в град Варна.

В храма в село Изгрев семейство Костадинови са реставрирали всички икони от Царския ред и 11 Икони от Господния празничен ред, които са оцелели във времето.

За съжаление откраднати от Господния празничен ред са 30 икони. Черковното настоятелство е решило тези икони да бъдат отново изписани. Иконописците са поели ангажимент всяка година да изписват по 10 от липсващите икони.

С много труд и старание, Младен и Катя са реставрирали и трите икони които се намират на южната страна на храма и които са били буквално пред разпад:

  1. Св. Йоан Александрийски – 122/77 см.
  2. Св. Пророк Илия – 120/77 см.
  3. Св. Харалампий – 120 / 78 см.

Иконописците Младен и Катя направиха дарение – стенопис на Св. Петка над главния вход на храма. Да им пожелаем здраве, вдъхновение и все така прецизно да работят на полза роду!