На 14 Октомври 2018 година храмът „Св. Петка“ в с. Изгрев, Варненско навърши 160 години. Това бе поводът да бъде проучена и историята на Православието в това село и да бъде отбелязано неговото решаващо значение и роля за духовното и нравственото израстване на хората в моето родно село. В мрака на робството моите съселяни са […]
Строеж на Храма през 1858 ( Из спомените на баба Хрушия Петрова) В двора на сегашния храм – гъмжило от народ. Мъжете усилено работят, а настрани жените с хурки и немирни деца по ризки и фустички с интерес следят работата. Селяни от село и от околните села кръстосват с каруци, с които превозват и разтоварват […]
Житие на Преподобната наша майка Св. Параскева – Петка ( написано от Св. Патриарх Евтимий) Преподобна Параскева, което се превежда Петка се роди в град Епиват, който се намира на брега на Мраморно море, от благочестиви родители, които неотклонно живееха според Божиите заповеди и украсяваха живота си с милостиня и благотворителност. Преподобната като изпрати добре […]
На 07.11.1938 година се полага камък на новостроящата се сграда, която ще служи за общинско управление. Съгласно протокол 10 от 28.06.1938 година на Епархийския духовен съвет общинската сграда ще се строи със средства, дадени от изгревското Черковно настоятелство, получени от отдаване под наем на 250 дка. нива от местността „Старата кория“ в изгревското землище, който наем възлиза на 125 хил. лева. С тези пари са изкарани стените – каменна и тухлена зидария, включително железобетонни елементи, привършен е напълно покрива.
Кредитната кооперация „Борба“ в село Изгрев е основана на 10.10.1928 година. Главен инициатор за основаването и е учителят Христо Камбуров. За председател е избран Янчо Петров Ханджидойчев. За секретар свещеника Христо Иванов Попов и се записват 70-80 члена.
В началото Христо Камбуров води безплатно и касиер-деловодителската служба , но после е назначен Добри Желязков Кателиев – платен касиер. Магазинер е Стоян Илиев Кавалджиев. Поради липса на подходящо помещение за магазин, Черковното настоятелство решава да освободи една стая от черковната къща, в която живее свещеник Христо Иванов и да подредят в нея магазина.
Медицинска помощ в село Изгрев не е съществувала. Болните ходили на фелдшер в село Николаевка ( на 7 километра) и на лекар в село Суворово ( на 10 километра). Ходели и чак във Варна с каруци и коне ( на 25 километра). През зимата много пъти поради лоши атмосферни условия, пътуването ставало невъзможно. В държавните болници се плащало определена такса, която не винаги е по възможностите на болните, а често и леглата там не достигали. В частните болници лечението било много скъпо. Имало случаи, в 1933 година, когато в село Изгрев върлува епидемия от дифтерит, грип, пневмония и в разстояние на 3 месеца в селеото умират над 20 деца. Тогава изгревският свещеник Христо Иванов изпраща дописка до в.“Черно море“, озаглавена „Чуйте и нас!“, която е отпечатана на 23 март 1933 година, със закъснение. В нея се казва „…нашето правителство не счита ли за нужно да уреди този въпрос със закон? Или живота на хората не струва толкова колкото живота на добитъка? Отговорните фактори с какво ще измият своята съвест? Селото ни продължава да гори от всевъзможни болести, смъртните случаи стават все по чести и ние викаме за помощ! Чуйте ни! Елате ни помогнете!„
Варненският околийски лекар се засегнал от изнесените данни и се оправдал, че смъртността между децата е обикновена детска смъртност, а не се дължи на епидемия. Той заплашил свещеник „Христо Иванов да направи опровержение в същия вестник, иначе ще потърсим друг начин да го накараме да опровергае“, но не е имал смелостта да изпълни заплахата си, защото е срещнал съпротивата и обвиненията на други лекари във Варна.
Изгубили вярата, че правителството ще направи нещо за здравеопзаването в селото, изгревци отново потърсили спасение при черковното настоятелство и при свещеника Христо Иванов. При строежа на новата сграда на общината през 1938/1941 година, са предвидени 2 стаи на горния етаж за лекар или фелдшер, но без обзавеждане, без лекар – резултат няма.
Ето защо Черковното настоятелство с Протокол 10/1949 година учредява Фонд „Помощ за болни при лекуване“ с предназначение от него да се изплащат всички лекарства, които са закупени с рецепта и още лекарския преглед и лекуването. Този протокол съдържа 15 члена. Годишно са подпомагани около 50 души, без да се държи сметка за материалното им положение. Средствата от този фонд са набирани от помощи по бюджета на храма и от продажбата на дървета от „Старата кория“, от събираните натурални доходи при някои религиозни обичаи, от коледуване и театрални представления. На 08.04.1944 година е изнесена пиесата „Халостник“ и младежите внасят във фонда 3000 лева.
Медицински пункт в село Изгрев се открива чак след 1945 година.
